През 1965 г. след игра на голф една събота през лятото, Джоел Причард, конгресмен от щата Вашингтон и Бил Бел, успешен бизнесмен, решили да се съберат в дома на Причард на остров Бейнбридж, Вашингтон заедно със семействата си. В имота имало старо игрище за бадминтон на което всички искали да спортуват, но не успяли да намерят нужната екипировка. Те решили да импровизират с ракети за тенис на маса и перфорирана пластмасова топка. Първоначално използвали мрежа за бадминтон и прехвърляли над нея топчето с волета.
С напредването на играта, Причард и Бел установили че топчето отскачало добре върху асфалтова повърхност и свалили мрежата до 91.44 см.
Следващият уикенд се е присъединил и Барни Маккалъм в новата игра в дома на Причард. Тримата бащи решили да създадат правила на играта, подобни на тези за бадминтон, за да могат да забавляват семействата си и да играят всички заедно. Така се родил спорта пикълбол.
През 1967 г. първото постоянно игрище за пикълбол било монтирано в двора на Боб О‘Брайън, който е приятел и съсед на Джоел Причард.
През 1972 г. е създадена корпорация за да защити създаването на този нов спорт.
През 1976 г. е публикувана първата статия за пикълбола в тенис списание със заглавие „най-новият ракетен спорт в Америка“. В същата година е проведен и първият турнир по пикълбол във Вашингтон.
През 1990 г. пикълбола се играе във всички 50 щата на Съединените щати.
През 2010 е създадена международната пикълбол федерация. Към днешна дата пикълбола се практикува и развива в 63 държави, като в Европа е най-силно развит в Испания,Англия и Франция.